My Autumn

Моята есен е състояние на дълбочина и утаяване. Тя не е край, а момент на събиране – на спомени, чувства и следи от преживяното. Зеленото все още доминира, но вече е по-тъмно, по-тежко, наситено с време. То носи живот, който се забавя, но не изчезва.

Червените и тъмните петна се появяват като вътрешни огнища – следи от емоции, които са минали през мен и са оставили отпечатък. Те не крещят, а пулсират тихо, като спомени, които изплуват без предупреждение.

Повърхността е наслоена, надраскана, пълна с движения и белези. Всяка линия е жест, всяка текстура – преживяване. Нищо не е скрито напълно, но нищо и не е казано докрай. Това е време на приемане и честност.

За мен Моята есен е вътрешен пейзаж – богат, сложен и зрял. Тя е красотата на натрупаното, на преживяното и на онова, което остава, когато шумът утихне.