Моята лупа

„Моята лупа“ е моето вътрешно увеличение. През нея всичко става по-близо, по-силно и по-интензивно. Тя показва начина, по който мислите ми се въртят в кръг и как се вкопчвам в детайлите, докато не станат по-големи от самия живот.

Повтарящите се линии и наслоените цветове изразяват как се движа в умствени цикли – връщам се отново и отново към едни и същи емоции и въпроси. Очите в картината са моето съзнание: винаги будно, винаги търсещо, понякога неспособно да си почине. Те гледат не само навън, но и навътре в мен.

Контрастът между тъмните и ярките цветове показва напрежението между яснота и объркване. Понякога тази лупа ме защитава – помага ми да виждам по-дълбоко и да разбирам повече. Друг път ме затваря в себе си и ме обгръща от собствените ми мисли.

„Моята лупа“ е за фокуса и обсебването, за прозрението и претоварването. Това е начинът, по който преживявам света, когато умът ми се приближава прекалено много – и трудно намира път обратно.