My Kva-kva-kva

Аз съм Ква – ква ква.
Малка керамична фигура с широко отворена уста и изпъкнало око, сякаш току-що съм се подала от тишината, за да издам звук. Формата ми напомня жаба, но не съм буквална – аз съм усещане, момент, гримаса. Белият ми цвят е прорязан от червени петна и линии, като следи от движение, емоция или вътрешно напрежение. Погледът ми е леко наивен, леко тревожен, а устата ми е отворена между вик и мълчание. Аз съм ква-ква, но и пауза – малък странен обект, който иска да бъде забелязан и усетен, не обяснен.